събота, 22 август 2009 г.

Когато ми е трудно, се шегувам . . .





Омръзна ми от твоето упорство
ненакърнимо, здраво,монолит
врабче съм, вятър ме люлее
дали ще ме убиеш със ритник ?

Дори чорапите по жълтия паркет
се плезят грозно с мръсните езици
прозореца ми – стоманен щит,
убежище за остарели птици.

Ръцете ми – въжета за простиране
на думи – груби, ярки , здрави
раняваш с тях, кога ще спреш ?
кръвта ми обиколките забави . .

И някак си,напук на правилата,
парчетата от душата си събирам,
по своя воля, даже на Луната,
чорапите ти стари ще простирам . . .

3 коментара:

PetyaL. каза...

Хареса ми играта на думи :)въпреки тъжните асоциации звучи веселко...на пръв поглед.

PetyaL. каза...

Между другото имаш наградка при мен.Ела си я вземи и се усмихни! :)

momenti-momenti каза...

Чудесно е!