четвъртък, 7 октомври 2010 г.

Magic Train




Аз съм тих , есенен влак,

който мрази да спира на гари ,

кашлям с глас ръждавеещо благ

от изпушени гадни цигари . .

Влача някакви дребни неща . . .

три вагона мечти – изтънели,

две купета с бездомни сълзи ,

в коридорите спят уморени

крехки, малки , безцветни мечти . .

Аз съм влак, чийто жълти очи

/ от горещото слънце наесен /

пише с прави, дълбоки следи

/ като с пръсти във хляба омесен / . .

Tears of the fireflies




Щърбава, сива и хладна,

приютила в шепи врабци

тая сряда е толкова жадна ,

а слънчевите снопи – конци ,

по които мъглата танцува.

Просто сряда, кротко дъждовна

с остър мирис на жълти листа

в този храм нощем събирам

мъртви светулчини сърца.

Като мед от лъжица небесна

мързеливо се точи деня

може ли някой да ми нарисува

дъжд по есенните крила ?