петък, 30 октомври 2009 г.

Вали





Под синия чадър на есента
намират суша гълъбите млади
дъждът е дребна,сребърна роса
бродираща небесни листопади.

Приличам ли на есенно дърво ?
облечена, събличана, безкрила
живея в клоните – с деца листа,
те мълком ми преливат сила.

А зимата се крие в хоризонта
мълчи Луната, глътнала сребро
дано дочакам пак да се превърна
в най – силното разлистено дърво.

А нощем – нека пада лунен прах -
сребристи ноти срещу самотата
прощавам всеки сторен грях ,
усмивката щом върнеш на Луната.

понеделник, 26 октомври 2009 г.

Английска закуска

Навън вали – декор за филм
като тапет небето се прокъса
чадърите обърнаха очи
забързани след мокри автобуси .

Денят лениво се протегна
и кални фарове с финес изтри
наметна синия си шлифер,
заплете си дъждовните коси.

Закуската застина като спомен
кафето като стар вулкан мълчи
в една лъжичка се оглеждат
най – сините и питащи очи.

Ако си тръгваш,просто затвори
това кафе не ти ли загорча ?
чета прощалните ти мисли . .
и не целувай спящите деца . .







четвъртък, 15 октомври 2009 г.

Devo delle scuse - / нещо, като опит за извинение ../




Няма вълшебници, - в ден като този

виждам само твоите следи

бледожълти петна по земята

като стъпки от болни звезди.


И във мен е така, само белег,

и не мога да бъда поредна любов

самотата превръща ме в облак,

а дъжда ми е тих благослов.


Днес света ми побира се в шепа

в детска длан, в чаша с кафе ,

пеперуда от бели пердета

тая моя душа - кадифе.

сряда, 14 октомври 2009 г.

Mi dispiace . .




Последвай мраморните плочки

/ площадът ни е стар, нали / ?

преброй до пет , едната е нащърбена

ужасно е ,когато завали . .


Там, в дъното е масата,

кафето идва със зелен бонбон

и малка кифличка… канелена

лъжички няма – само клон

във чашата ти упорито бърка.


Отпий със побледнели устни,

/без друго ти е много захарта/

перо от гълъб дразни ти очите

и кихаш от дъждовната вода.


От мокър вестник буквите се стичат

и теменужено обагрят ти ръцете

приличаш на разсърдена дъга

а аз – на тихо лунно цвете


................................................


Има едно прекрасно малко италианско кафене точно срещу градската градина в Пловдив.Само няколко масички скрити в клоните на дърветата.Предлагат най - ароматното късо кафе и невероятни малки сандвичи...Място за срещи и разговори тет а тет ....

понеделник, 5 октомври 2009 г.

Не искам нищо, стига ми дъжда


И при мене – есенен дъжд

тих, капризен и някак ронлив

по перваза пързалят се гълъби

тропат с човки по свода мъглив.


Цветята разпъват чадъри

сгушени, търсят си корени

небето отгоре глухо ръмжи,

а небесните порти - отворени.


Глуха песен пробива нощта

трепка сребърна обица в здрача

от небето лилаво политат звезди

кой излъга, че мога да плача ?


Аз май съм тенекиено петле,

ловящо тъжни зимни звуци

една сълза в окото ми расте

и тъжно скача в старите олуци.


А миглите ми – странно сухи,

бледнеят като сребърни спирали

не чакам нищо, тази нощ приех

искрици от небесни магистрали..


четвъртък, 1 октомври 2009 г.

Ти каза, че си влюбен във Луната,

но тя е праскова горчива

и само в септемврийско лято

брадичката ти сок облива.

Горчив нектар, нетраен вкус ..

звездите горе тичат полудели,

броят ти нощите самотни,

дъждовните пулсиращи недели.

Ех принце, опустя палата

придворния ти шут умря смутен,

угасна тихо в самотата,

като прострелян стар елен …

А плажовете на Ибиса са далече . .

любов фалшива – като в сериал

забравяй всичко, ние сме ти чужди

сега си мисля – с нас ли си живял ?