четвъртък, 18 февруари 2010 г.

Капан за облаци

Приспа ме шепотът на птици,
поели дъх от снежната луна,
а стъпките им – лапи на къртици
замръзнали във стъклена гора . .
Звездите снощи - крехки слънчогледи
небето зъзне в тъничко палто
С глухарче дума, облак ли ще правиш ?
Та той ще спре във първото дърво . .
Кълбенца думи , облак от въпроси . . .
и синя тишина, като река без бряг,
палто без копчета студът ми носи
летят ли птици в непрогледен мрак ?