Така се случва . . .

Пороен дъжд , шосето е река,

заплуваха колите - кални лодки

със фарове очи, а не с гребла,

спокойни, мокри стари кротки..

Страхлива мъничка дъга,

като въже опаса синевата,

оглежда се в кафявата вода

и моли да поплува във реката.

А слънцето – мишле в торба,

пробива лесно ъгъл на небе

тоизпива мигом всичката вода

и духва на дъгичката в лицето.

От ласката му тя пък взе

наду се - истинско небесно цвете,

размята шарените си нозе,

накапа гълъбите по крилете.

Така се случва. Летен дъжд.

бушува, влачи, после се предава,

прилича ми на неуверен мъж,

единствено дъгата обожавал . .