вторник, 27 януари 2009 г.

Бургаски плаж

Морето не обича пясъчните замъци
вълната зимна тихо ги прибра
брегът погали, после уморено
въздъхна тъжно и замря.
Навъси се небето, сви в юмрука
от стари гларуси проскубани пера
самотна лодка тъне в скука,
небето пише с шарена метла
Следи от стъпки, миди в огърлица
вълшебство скрито в каменния бряг
това си ти, самотна млада птицо
сълза, в окото на моряк . . .

вторник, 20 януари 2009 г.

За поезията, вдъхновението и още нещо .

Много съм се променила. Е, чак много не, ама усещам една непривична мекота и деликатност в ежедневното си поведение. Един "мил " човек го определи като слабохарактерност, но аз си знам, че не е така. По търпелива съм , а ироничната си усмивка кътам само в ъгълчетата на устните си.
Та, за поезията иде реч . Преди време, четейки разни поетични опити се смеех с глас на нечии спонтанни и искрени строфи, които звучаха примерно така :

В лилава нощ
на буен кон
при мен дойде
в ръка със нож
не е закон ,
но те обичам още.....
Естествено, никога не си позволих с претенциозни коментари да убивам нечие вдъхновение, пък и не би прозвучало компетентно , защото аз съм лаик в тази област. Но категорично , с душата си преценявам от раз кое ме грабва, и кое е просто подреждане на думи, търсене на някаква ритмика и разни сърцераздиратели и буреносни ефекти. С времето, четейки все повече поезия открих , че да си искрен, влюбен или поразен от някое чудо е достатъчно. Достатъчно , за да напишеш ред или два, или просто да излееш емоцията си, за да я споделиш. Та, дори и в най - нескопосаните стихове откривах малка магийка , чаровна и завладяваща изповедност , която прави четеца съпричастен към едно или друго...И се превърнах в ловец на бисери. И се изумих , когато всеки ден откривам , колко безумно талантливи , прекрасно талантливи млади хора / а и не само / обичат поезията. И и посвещават част от себе си , от търсенията си, от среднощните си тревоги и копнежи, от желанията си. Та и днес така - повод за тези леко нелитературни редове са един блестящ стих на млада поетеса , която не съм сигурна, дали усеща колко е талантлива. Колко е жива поезията и колко вълшебни са думите и.
И продължавам да търся и да чета ...
Изгубих погледа си - някъде по пътя
удавен в безразличните очи
несигурна, като слепец без диря
зад мен отдавна никой не върви ....
Хубавите неща връщат зрението ни и будят сетивата...

сряда, 7 януари 2009 г.

Всяка сутрин точно в 6.10 .....

Обичам ранното събуждане. Обожавам мекотата на пухената ми завивка, която тежи 200 грама, а топли като ... незнам какво . Сещам се , че пълнежа и е само от връхчетата на патешки перца . Комфорта си допълвам с едно пъстро одеалце, което прилича на окраска на зебра, нарисувана от абстракционист - розово , зелено , ярко жълто, лилаво. Не ща и да знам, че вън, на балкона стария термометър се е вледенил и дори не отчита минусовите температури. Чувам обаче задъханото дихание на супермаркета , който се намира току под прозорците - климатичните му системи явно се справят със студа. И леко, на тънка струйка аромат на пържени филийки , отново донасян от мощната му вентилационна уредба. Пие ми се кафе. Предпазливо нахлузвам старите лилави чехли, които са поне два номера по - големи. Притичвам по коридора . Блаженна топлина лъха от климатика в хола. Гузно ми ,че не съм се вслушала в снощните призиви за икономия. Ама замръзне ли през нощта - лошо. Цяла ден няма да му стигне да навакса. Компромисно е настроен да поддържа 24 C. Правя си едно плътно, силно експресо . Чашката ми е любима - хваща точно , колкото трябва да е едно хубаво кафе - 60 мл. , ни повече, ни по - малко. Мразя ерзац заместителите и го пия без захар, - чисто, черно, както често казват по филмите. С крайчеца на окото поглеждам навън . Към съседите , дето делиме тоя ъгъл - архитектурен шедьовър в панелния ни комплекс. Аха, за протокола, май автора на проекта взе Димитровска награда за тая мега - спалня.......Преди много, много време.

Стъклата на комшийте са мокри от студа. Както очите ми, когато съседа взе , че си тръгна без време баш на именния си ден. Васко, и за тебе ще пусна едно кафе, че то , това , моето буквално се изсипа в чинийката. За тебе, приятелю, споменаваме те с добро, ама пусто, липсваш.......

Сряда, ден като ден. Със нови, непрочетени вестници, запотени прозорци и липсващи приятели...


Ден, като всички други.