вторник, 27 май 2008 г.

Небрежно

Бе, да кажа аз случка .....
Чакам на автобусна спирка, а рейса не идва дълго...... Запалих цигара , купих си кафе и по законите на Мърфи возилото се зададе. Бързо загасих фаса в чашата с кафе , огледах се за кошче и забелязах едно такова - зеленикаво , тумбесто , недалече от мене. Засилих се , метнах чашата в него и се качих на автобуса. И от прозореца виждам , как една лелка пустосва след мене, и рови в голямата си зелена пазарска чанта и измъква оплисканата ми чаша.......:)
Историята е истинска , мястото на действие - автобусна спирка в Асеновград ..

Нощни мисли

Пораснахте и бързо поумняхте ,
но вече се срамувате от нас ,
а ние сякаш страшно овехтяхме ,
не сме във час , не сме във час .
Тревожим се , когато ни корите ,
оглеждаме се гузно с поглед плах ,
гостуването ви превръща се във изпит
и някак тайно , вечно ни е страх .
От паяжината , провиснала свободно ,
от слабото и рядкото кафе ,
от думите , които се изплъзват ,
макар и казани от все сърце .
Четеме вестниците стари
и с всичко по света сме в крак .
допушваме изпушени цигари
с надеждата , че няма да ни хване рак .
Прикриваме усмивките си с шепи ,
играем роли всеки ден ,
закърпваме надеждите си слепи ,
живеем ден за ден , за ден . .
Щастливи сме дори ако мълчите ,
щастливи сме изобщо , че сте тук
деца , но вие май сте от добрите ,
дори когато правите на пук . . .

Случка с катеричка, или още за възпитанието ..


Вървим из парка. Прекрасно, топло и същевременно прохладно. Ухае на зелено . В короната на едно огромно дърво две катерички са си направили хралупа. Отпред има и дървена хранилка. Очевидно хората също хранят катеричките. Стискам малката ръчичка на Докимеки в своята и се любуваме на разкошните , пъргави животинчета. Те се стрелкат със скоростта на светлината, отчоплят си нещо и се скриват бързо в клоните на дървото. Докимеки плахо нагазва в тревата, за да види по отблизо малките лакомничета. Спира се със страхопочитание на около 2 метра от дървото и се любува на гледката. Изведнъж , зад дървото прозвуча мъжки глас, дрезгав и силен :
- Ей, махай се, ма , ще уплашиш катериците, нали виждаш , че сега ги храня...!!
И продължи настоятелно :
- Чуваш ли , ма , отивай до майка си , махайте се , ще уплашиш катериците ...
Четиригодишното страшилище погледна плахо мен, после възрастния човек , който и крещеше . В ръчичката си стискаше парче питка, което беше решила да сподели с рунтавелките. Накрая реши, че не е позволено дете да храни катеричка в парка и тъжно отстъпи назад. Трошици от несподелената закуска тъжно наваляха алеята на парка.
Питам се сега, седмица след невеселата случка, така ли щеше да реагира например моя баща, в тая ситуация ? Не, разбира се , думите, които той щеше да произнесе са други, светли и благи, както се полага да говори един помъдрял от годините и опита си възрастен мъж. ..."" Ела , мила , ела дядо да ти покаже как най - добре се храни плашлива животинка като катеричката ......"
Случката не бе толкова значима и детето преглътна огорчението само след пет минути. У мене остана едно доста неясно чувство за вина / не успях да защитя детето / , неудовлетвореност . . обида .
Слез два дни минахме отново през дома на катеричките. Докимеки изобщо не се спря, само тихико подметна :
-Забранено е да харесваш катеричките, ... не се спирай !