петък, 22 януари 2010 г.

Тя е всичко, което иска




Момичето с различните очи

в смеха си крие сребърни камбанки

щурее вятър в светлите коси ,

а темперамента – на сто испанки . .


Адресът и е улица “ Любов “ ,

а в двора си отглежда птици ,

ветрило нежно – мигли кадифе

ограждат пъстрите зеници.


Наивна е. Говори на цветята,

а нощем си измисля великани.

събира миди, капки и джуджета,

живеещи в небесните поляни.


Обича го. И как да го забрави ?

Оплита дните в тънките си длани

разплакани , прозорците мълчат

едно врабче от котката се брани . .


понеделник, 18 януари 2010 г.

От какво се топят снежинките







Душата ми е като лятна рокля,

провесена на нечий стар балкон

търкаля вятърът снежинки мокри,

но може ли душа да е заслон . . ?


На снежния ми бряг не кацат птици

и не рисуват слънчеви лъчи .

Душата ми безкрила се съблича,

и в голотата си обидено мълчи.


Голямо теменужено сърце – отляво

сто удара в минута – оцеля ,

умират във косите ми снежинки,

небесносиня, облачна вода . . .


Няма да гледам в очите на зимата,

и да шушна със мокри врабчета,

твоя бях , твоя съм цялата

макар и на сто малки парчета . .