събота, 30 май 2009 г.

И облаците плачат .

Навъси се небето вчера
и тъмна шапка си нахлузи
прибра си облаците развилнели,
с раздутите, прозрачни бузи.

Сънливо ги разтегна в хладината,
челата им навъсени изглади,
а те - девици, мигаха смутено,
и плакаха, - обидени и млади.

Една дъждовна малка фея
ловеше с устни техните сълзи,
ех, мъничко белязани с червило
и нежен дъх на облачни коси.

Чадър изписан със зелени капки
закриваше и мокрото небе
чадър нахален, бе му сладко
дъждовните сълзи да и краде.

А теб, в дъждовна лунна нощ
ако момиче мокро те прегърне,
опитай облак да и подариш,
а утре той в дъга ще се превърне . .

петък, 29 май 2009 г.

Толкова богата

Душата ми едно небе е цяло,

по празниците – слънчева и пъстра,

като рисувано вълшебно огледало,

изписано от сръчните ми пръсти.

А делниците – те са друго

тогава е с гръбнак на котка,

настръхнала, измокрена и зла,

все драпа с острите си нокти

и ми закрива всяка светлина.

Тогава, значи имам две души .

Защо сърцето ми едно е само ?

зелени кладенци –две езерни очи,

ще мокрят топлото ти рамо ..

Пък летните ми мисли – сноп цветя

ги носи вятърът безкрайно надалече,

душата ми пътеките изгуби ,

сърцето ми е капки от роса ….,

изплакани от нощни пеперуди . .

сряда, 27 май 2009 г.

Не си, не съм ...

Различен си. За мен си непознат
и пламъкът зелен не ме изгаря.
Това , което във очите ми трепти,
навярно е от твоята цигара . . .
Не ме разплакват тъжните ти думи,
говориш ми на непознат език
като сапунени мехури - фрази ,
в небето ми не оцеляват и за миг.
Недей наднича в мене упорито,
кого ще търсиш в този храм ?
Калинки от косите ми политат
и кацат по ръцете ти без свян.
Сънувам гълъб в пролетния мрак,
а той сребро ми вплита във косите,
шегуваш ли се,. . двадесет години ?
и ти не си момчето от мечтите….

вторник, 19 май 2009 г.

Ела, наистина

Индиговата самота на утрото
е по – горчива даже от кафе
неподсладена, черна, гъста
във рамка от намръщено небе.
В сълза се скрих и в глина я омесих
и с глината зазидах си сърцето
да не попада в клопка всеки път,
когато някой ми рисува по небето.
Или пък пише стихове за мен,
а думите във тях са хулигани,
закачат ме, завъртат ми света,
а никак не умея да се браня . .
Така че, с глиненото си сърце,
с очи зелени – тъжна самодива
мини през прага - на кафе,
защото самотата е горчива …

понеделник, 18 май 2009 г.

Сладко

По устните ми – сладко от смокини,
като целувка от несбъднат сън
в градината лалетата са сини
и с пеперудите танцуват вън.
Очите ми са толкова прозрачни,
отдали синьото си на цветята,
че сутринта свенливо се опитах,
зелено да открадна от дъгата.
Все мислех, че вкуса на лятото,
е с дъх на вятър - миден и солен
ела да преброиш луничките,
с които моя свят е оцветен.
Една, две, три, трапчинка, смях
и мъжки длани с цвят на злато
смокините от устните ми плуват,
към твоите, със вкус на лято …

неделя, 17 май 2009 г.

Прозорец

Кайсия златна в мързелив следобед -
заспива слънцето, притворило очи
във люлката на клоните люлее
най–тъничките си оранжеви лъчи.

Незрелите череши са маслини –
очи зелени в рамка от сребро
щом някой по небето ми премине
със тях изписва кратичко писмо.

Чета в очите, в клоните, в дъжда
в ленивия следобед на неделя
как в клоните на старото дърво,
зелените череши с мен споделяш . .

събота, 16 май 2009 г.

Не съм, навярно

По нищо не приличам на принцеса,
от днес съм като спомен в ъгъл
пиано без акорд, без струни
жена, която винаги си лъгал.

От днес съм длан, която не рисува,
дърво без цвят, пчела без мед
ухая някак тъжно, на изгубване
на недовършен, призрачен портрет.

Дори и вятърът неловко ме прескача,
а локвите на спящия площад,
изписаха с досадни многоточия -
Какво очакваш в този мъжки свят ?

Ала усещам, с кожата дори ,
че някъде съвсем, съвсем наблизо
/ на времето до старите врати /,
приел изкусно образа на гълъб
сърцето ти внезапно ще се съживи.

Пет удара, почивка, дъх
усмивка, после болка в ляво,
разсъмва се , небето се събуди
и мислите ми оцвети в лилаво.

Тогава, взех, че си повярвах
и с мигли,като пеперудени криле
направо във сърцето ти ще пиша…
в душата си съм непораснало дете..

сряда, 13 май 2009 г.

Морско синьо

Сърцето ми е мида от седеф,
затуй внезапно онемявам,
когато в тихия ми морски свят
русалки песни ми запяват.

А текста им го пиша аз,-
събрала спомени от летни стъпки
перо от гларус в летен акварел,
от розов храст прозрачни пъпки..


Ръцете ми – на лебеди криле
жадуват да напишат на небето,
че омагьосан ще е всеки мъж,
крило от лебед приютил в сърцето.


От бебе рак черупка избледняла
с надежда крия в лявата ръка,
събуждам се, не съм разбрала
русалка съм, родена на брега…

вторник, 12 май 2009 г.

Индигово небе

По бялата спирала на нощта,
Луната бута спящите звезди
като керван в пустиня са, и тихо
политат кротко в лунните бразди.
Като графити по индиговия свод
звездите пишат стихове с надежда,
че може нечии затворени очи
сега от светлината да проглеждат.
И аз прочетох тяхното писмо
прогледнала, притихнала, добра
със мене пак се случва чудо,
душата ми е лунна светлина . . .

Любовно - слънчево

Притича слънцето по хоризонта
целуна, на любовта ми босите пети
търкули се, усмихна се с насмешка
с перде от облак, бързо се зави.

Оттам , с усмивка закачлива,
подръпваше на облака косата
разресваше го с златните си пръсти,
лицето си разхлаждаше с росата.

Чертаят пак с крилете птици,
с премрежени от изгрева очи
в морето със смарагдени зеници
една любов със слънчеви пети. . .

понеделник, 11 май 2009 г.

Прочете душата ми

По нотната тетрадка на живота,
с изящни пръсти, като виртуоз,
засвири някой Лунната соната
в прохладната, смълчана нощ.
Превърна ме във нота избледняла,
в клавиш от млечна, бяла кост
във птица, тихо в клон замряла
във струна, като древен римски мост.
И в твоето неземно съвършенство,
от музиката пръснаха искри
и живото им пламъче запали
звездите, в къдравите ми коси.
И подгъва на роклята ми пламна
и ме погали утрото с перчем
и някак странно, странно засияла,
прочетох нотите, написани за мен.

петък, 8 май 2009 г.

Тъгата, Луната и аз .....

И аз така - затваря ме тъгата
уютно в мокрите си длани
добре и е, щастлива е със мен
и мястото си упорито брани.
През пръстите ми тихо се процежда,
като мелодия от счупено пиано
Луната някак криво ме поглежда,
в очите ми се мъчи да остане.
Кому съм нужна крехка и тревожна,
като неписан стих в дъждовен ден?
изтрий Луната с дъх вълшебен,
тъгата и да не прелива в мен...

Цветно утро / над Пловдив /

По улицата сякаш има сняг -
целуват плочките цветчета бели
ала ухаят и са топли - в сутринта
разсмиват ми очите полудели.
Дали е сняг, защо през май,
и как мирише толкова вълшебно ?
над мене птица пролетно зове,
а облака в небето се протегна.
А пък дъжда закапа - изведнъж
на дребни капки, сякаш на инат
опита се нахално да целуне
изронения вишнев цвят.
Във пролетното утро сутринта
чертаят вишни празнични пътеки
по тях оставям тъничка следа
със стъпките си леки , леки ...