понеделник, 3 август 2009 г.

Случка в неделя

Отсякоха черешата и в двора-рана
обидени са птиците – мълчат
къде са клоните, които
им дават към небето път ?
И все едно, ръката ми я няма,
а слънцето, къде ще си почива?
душата, като птиците мълчи
и наранена, тихо се присвива.
В тревата пък, черешови листа
умират бавно в слънчева постеля
последни капки сребърна роса,
листата и отпиха във неделя ..

1 коментар:

Ружена каза...

Много е хубав стихът.
За жалост умират дърветата и то с наша помощ...