петък, 7 август 2009 г.

Като на инат . . .




Като актриса в някой сериал,
до вчера лоша, - днес добра,
прекрасно знам какво ми струва,
да ме събужда пълната Луна.

Тогава всички маски са свалени
гримът изтрит, нали е през нощта
изгризах ноктите, издирвам думи
и наругавам старата Луна.

Така си ближа раните навярно
добре, че хладен дъжд ръми,
по навик, нощем се преструвам,
че някой с мен дъжда ще сподели.

Угасна сляпо уличната лампа,
Луната се засилва - преди скок,
небето ще използва – като рампа
и ще се втурне в звездния поток.

Това небе е толкоз голобрадо... ,
като принцеска рокля без брокат,
ще лягам, никого не чакам,
то, моето .... е чист инат. . .

Ала прескача пулса – вече сто
от думи, мисли, дъжд, звезди
актрисо, лягай в тясното легло
и повече не споменавай за Луни . .










1 коментар:

momenti-momenti каза...

Чудесно е! Благодаря!