вторник, 23 юни 2009 г.

Стигни ме . .




Две релси – мигли на нощта

приспиват тихо влаковете стари

изплезените жълти светлини

ги водят към заспали гари.

Зората се изпъчи на небето,

ушите си запуши със памук

светулки дремят в юнските дървета

Луната се побира във юмрук.

Червени макове като камбани

изтриват сънените си

тях е още страшно рано,

да ги целунат влюбени пчели.

Мелодия ли свири този влак?

със дрезгав глас, като тръба

денят след себе си задърпа,

покашляйки едва едва...

Две релси, като част от стих

надежда в поглед на момиче

в косите жълтото и грее,

а кой ли там след влака тича?

понеделник, 22 юни 2009 г.


Дали се промених в последно време ?

Висят въпросите ми – облак от пчели

изглеждам непозната, примирена,

небето ми съчувства и сълзи .

Ловя си дъждове със жадни длани,

сама си правя и дъгата и деня,

на слънцето не давам да ми свети,

рисувам си светулки за целта.

И всичко ми е страшно непознато,

стените ми са с пет врати

едно изтрито, прашно петолиние,

мелодия в главата ми върти. .

Самотна чаша ледено дайкири,

смутено се разплака от тъга

Луната, с пръстите си бледи

светулките ми до една прибра.

Денят дойде. Пастелен ден.

въпроси в неизречените думи.

Пробуждане и хлад. Вали.

И разстояние светулка помежду ни . ..

неделя, 21 юни 2009 г.

Цветно, сладко . .


Усмивката ти-сок от реване
нехайно в мене се оплете
представям си целувката – поне
ще е с ухание на лятно цвете.

Очите ти са мъничко лъжовни
опушен кестен в рамка от сребро
очи такива могат да люлеят
със чара си и земното кълбо.

Обаче лятото защо ли ми намига ?
разбрало е,че няма чудеса
и слънцето от запад не изгрява
и птиците не пеят през нощта ..

Защо тогава аз да ти повярвам ?
със устните си боровинково червени
печат за обич слагам на лицето,
пък ако искаш,забрави за мене....

сряда, 17 юни 2009 г.

Топло ми е


Днес слънцето отново полудя,
разтича се стремглаво по небето,
по улиците плачеха цветя,
че лунички им дупчеха лицето.

Антените закимаха сърдито,
прозорците пък спуснаха пердета,
а слънцето със светлата коса
като момиче пъргаво зашета.

Водата във фонтана закипя
направо се превърна в мляко,
а пеликаните със розови крила,
застинаха в следобедна позлата.

Във парка пейките задрямаха по обед
със топлите си сини гърбове,
мърмореха си тайно и с надежда
че трябва да отиват на море . . .

понеделник, 15 юни 2009 г.

Не съм ти нужна . .


Недей да ми измисляш правила -


на петото, навярно ще избягам,


аз капка кръв съм в езерна вода


към бреговете ти ръце протягам. .


Сега ме чуй, когато вечерта


разтяга смешно бледите ти устни


дори и влюбена , прозрачната Луна


съгласна е звездите си да пусне .


Не ме поглеждай с толкова омраза


душата ми е облак от коприна,


цветята плачат в счупената ваза,


защото утре аз ще си замина . .


Синьо


Цветът на утрото е като стар ликьор –

две капки злато с кехлибарена мъгла

от вчера вестник, чаша и кибрит

моливи, незапалена лула. . .

Лула ли казах, не е ли Луна ?

Морето тихо гъделичка ми петите

солено ме ощипва сутринта,

дори се мъчи да ми пръсне във очите,

две капки с мидени целувки,

бродирани в букет от водорасли,

от риба люспа / мисля, че е златна /

Морето се надява да порасна …..

Какво ми трябва в утрин като тая ?

/ съвсем изключвам синьото небе /

Най просто – пристан , слънце, лодка

и устни с мирис на кафе..


петък, 12 юни 2009 г.

Колко живеят слънчевите зайци ?

Ти знаеш ли, че слънчевите зайци
се спънаха в зелената трева ?
Так и аз, усмивката си скривам,
застана ли пред твоята врата.

Като актриса в ден на премиера,
/ но без суфльор, навярно е заспал /,
две косъмчета златни от ревера
откъсвам яростно, без жал.

Ръцете си преплитам зад гърба,
от напрежение са сиво бели
във левия юмрук – парче бреза,
а в десния – надежди седем цели.

Припомням ти, че в юнски ден,
една бреза по лятному предложи
милувките на своите листа
и ни облече във зелени кожи.

На ствола и, от нежност побелял,
с магия стара ти изписах думи
… Довиждане, това не е съдба,
а слънчев заек помежду ни ….


сряда, 10 юни 2009 г.

Мигове без претенции .....







Красива снежна пряспа.. или почти. Една череша,чийто клони влизат нахално през прозореца ,и част от магията на Градската градина.


вторник, 9 юни 2009 г.

Един фонтан, като камила гърбав,
в прохладата си приюти Нощта,
наложи се дори да се измие
в зелената, бълбукаща вода.
И после, спусна си краката –
пробити лодки в хладната тъма
оставаха и още двайсет града,
от лявата половина на света.
Две копчета на синята си рокля
Нощта с охота разкопча
и празна сладоледена фунийка
внезапно към фонтана полетя.
В града ни / мисля, център на света /
един фонтан вълшебно заискрява
от розово фламинго там
Нощта перо си подарява……

събота, 6 юни 2009 г.

След градушка

Над морето, понеже валя,
и защото небето се сърди
вместо капки, изпрати роса,
/сякаш кашляше старо и мъдро/
едри бисери - лед от сълзи/
те приличат на звездни парчета/
и целуваше в транс тая вода,
всички светли, бургаски момчета.
В някой мой, най–предишен живот,
аз навярно в Бургас съм живяла-
малка черупка на морския бряг,
или песен на дюната бяла.
Тези спомени пишат във мен
най-страхотните пролетни песни
и целува морето момичето в мен,
и живота изглежда чудесен...

сряда, 3 юни 2009 г.

Mъничко

Аз мъничко от теб се уморих,
като трева от лятна буря
полегнала на твърдата земя,
оставена на слънцето дя я прежуря.
Понякога, разкъсвам се на две
до обед мокра, после-изгоряла,
ала на думите ти в лудия кипеж
учудващо е, че оставам цяла.
Като метличина съм – тихо синеока
целувана от горски пеперуди
събирам думите ти – милион,
дори звездите тихо ми се чудят.
Луната с хладната си длан,
зави ме с шлейфа от сребро
словата ти заспиват – непробудно,
като от хапче в лунното легло.
Сънувах, че съм с нови обеци,
люлееха ги гневните ти фрази
ощипаха ме слънчеви лъчи -
една калинка по врата ми лази ...

вторник, 2 юни 2009 г.

Ловец на пеперуди

Повярвай, имам осем сетива . .
Усетих те. Ловец на пеперуди.
Със мрежа от зелено кадифе
/ цвета си взел насила от очите ми /
улавяш ги, а после ги затваряш
в прозрачното си, стъклено сърце.
И най – безсрамно им крадеш
и нежността и багрите и лекотата,
При теб е мрачно,няма цветове
/ навярно си убил дори дъгата /
Потънал си на сивото в безкрая
цветята вехнат, птиците мълчат
крило от пеперуда ли е вход за рая ?
Не вярвам и това да ти помогне,
затуй побързай и върни
в очите ми зеленото най – първо
/ за да напомнят пролетни върби /,
смеха ми искрен , тихия ми глас
и слънчевите точки до нослето,
въздишките , светулките и вятъра,
Звездите ми върни .Надеждите.
И не забравяй да ми върнеш и морето !