неделя, 24 февруари 2013 г.

Цели две години отпуска... не съм писала в блога, без особена причина .
Връщам се.Сериозно.


Наблюдения на една автобусна спирка
или мечта за слънчеви зайци

Във Пловдив – сняг. Опитва да вали.
Една Снежанка чака автобуса.
Лови снежинките с очи.
и много и се иска да ги вкуси.
Отваря устни. Гледа към небето.
... По миглите звездичките се спират.
Превръщат я в принцеса. Но за миг.
А после най безжалостно гримират
и бръчките по тъжното лице.
Защо пък сняг през февруари ,
когато старите момичета тъгуват ?
И в остарелите от грижите очи
най – мартенските облачета плуват ?
Тя ще храни всички бездомни врабци.
Но напролет. И по миглите, вместо сълзи
на брезите от сладко зеленото
слънчев заек ще се роди.. .

На автобусната спирка тази сутрин една жена, облечена в красиво червено палто ,ловеше снежинките с устни. С красива, дълга черна коса. Една остаряла Снежанка.... Подминавайки я, видях че плаче. С едни такива едри, кръгли сълзи, като стъклени точета....
И така се родиха тези думи. Без никакви претенции за художественост. Просто, част от живота. Вторник е