събота, 8 август 2009 г.

Събота вечер


Като комин в небето ми горчиво.


се пъчи тоя кестен позаспал


зелените си рожбички грижливо


със остри зъби наковал.


Едно щурче цигулката извади


какво едно, - оркестър цял


засвири в нощната прохлада


- звездите са поканени на бал .


Поклати клони кестена уплашен,


че някой му разкъса тишината


от котки зов – любовен, страшен


задърпа шлейфа на Луната.


Търкулва се неделята отгоре,


замина този стогодишен ден,


заключвам с мигли лунните простори


дали си спомняш мъничко за мен ?



Няма коментари: