вторник, 1 септември 2009 г.

Минорно . .




Дъждът подскача - топчици светулки


/ като нахалост изтървани думи /


дърветата нахлузиха качулки,


алеите потрепват помежду им .


Със вкус на мед, целуват пеперуди,


политнали в изящни пируети,


рисуват меко с миглите си чудни


като безкрили, летни самолети.


Със ситни стъпки лятото си тръгва,


посипано със кестенов прашец,


глухарче пухчета разплита


и хвръква като млад летец . .


Приличам на изгубено дете ,


което босо, спомени събира


и огънче от слънцето краде ,


че без любов сърцето му замира.


Като трапчинки в мократа трева,


дъждът запълни нечии следи ,


във клоните на старата бреза ,


една надежда есенно се приземи.





Няма коментари: