петък, 27 март 2009 г.

Имагинерно

Изстина чашата с кафе
/ като ръцете ми - самотни птици /
разплакано, небето не чете,
а срича плахо в моите зеници.

Пропуснах - някак късогледо
/ защото ми е мокро от дъжда /
да го попитам, лудо ли изглежда
че не харесвам вече пролетта ?

Изчезнаха ми мислите, а феите
/ докато си лекуваха крилете /,
се караха задружно със дъжда
и пречеха на слънцето да свети.

Не искам да съм фея наранена
дори в дъждовен , мрачен ден,
ще споделя кафето си със някой
ако открие пролетта във мен .

Позна ли ме ?

Когато феите с зелените очи
отнасят във полите си нощта
тогава.. уморен дъжда мълчи
и се прозява изтънялата луна.

Чертае вятърът със топъл дъх
целувки като цветни стъкълца
и с отпечатъци – пълзящи рози
рисува пролетните ни лица.

Ухаят думите с черешов аромат
очите ми зелени изумруди
ела на пръсти в женския ми свят
напролет феите са луди ……

сряда, 25 март 2009 г.

Синеокия

Нарисува ми цвете
ей така, върху бяла стена
малко е, ала вълшебно грее
като лампа от стара Луна.

Нека от цветето тръгне пътека
мека и тясна, за боси нозе
постели я с килим от иглички
жива съм, щом ми боде ……

Ако можеш, рисувай и вятър
а, и трябва сега да помълчим
да може пролетната магия
да ме целуне с поглед син ….

вторник, 24 март 2009 г.

Aspettare

Аз ли задавам смешни въпроси
и по дъгата пъстра пиша писма ?
моите думички слънце ги носи,
вече нямам нищо общо с дъжда.

С водните капки от днес не говоря
и под капчука отдавна не спя
това блестящото, на гърдите ми
не e брошка от зимни листа …

Просто е броня. Измислих я днес
после на точки я нарисувах
калинка пролетна съм , само дето
към себе си дълго пътувах.

Мисъл ли съм, или съм пеперуда ?
май съм се превърнала на двете ,
щом чета в очите ти почуда
и ми растат отново крилете….

вторник, 17 март 2009 г.

Думи с аромат на кафе...

Очите ти са тъмно кадифе
със няколко прозрачни капки
приличат ми на мляко със кафе,
поднесено с уханни сладки.
Единствено, когато си добър
и сладко дъжд прозорците целува
по миглите ти тайните чета
и няма нужда хич да се преструвам.
Тогава вярвам даже на лъжи,
прошепнати от свитите ти устни
дъждът ще продължава да вали,
до утрото, в което те напусна . . .

понеделник, 16 март 2009 г.

Ти си ми художника

По светлите пътеки на Луната
от днес не никне лунната трева
изсъхна, пожълтя горката,
негалена от звездните крака.
Звездите мързеливо се клатушкат
висят, проблясквайки като пендари
задрямали,изчакват сутринта,
да ги почистят лунните златари.
Към пролетното мартенско небе,
ако протегнеш със любов ръка,
дали ще можеш да ми набереш
букетче непоникнала трева ?

сряда, 11 март 2009 г.

Момиче и вятър

На вятърът студената мелодия,
звънливо ме докосва през стъклото
рисува с пръсти причудливи ноти
и нежно ми ги шепне на ухото.
А после, някак си му дойде сила
от Слънцето, от мен не знам от кой
разпусна пролетно косите,
превърна се в приятел мой.
Прибра небесните си флейти
и къщичката на врабците залепи
тетрадката си нотна ми подаде,
листа зелени на дървото подари.
Но, как да имаш вятър за приятел ?
то, все едно на облаци летя
аз пролетна иглика му рисувах,
на вятъра си подарих мечта . . .