четвъртък, 24 септември 2009 г.

Сърцебиене по никое време


В такава мързелива, златна сряда

очите ми приличат на морета -

зелено синкави, прозрачни, млади,

като искри в опашка на комета .


От мене тръгват влакове за всякъде,

звезди долитат края на небето,

а то горкото, гърбаво от чакане,

брои си ударите на сърцето.


Да може болката да си спести,

докосна ли го с пръсти зажаднели,

кой плаче с мраморни сълзи

зазидан във самотните недели ?



петък, 18 септември 2009 г.

Послание до мъжете, които не искат да пораснат




Лилавите мустачки на нощта,

пердета ми рисуват на смрачаване

самотни птици, като есенни листа,

целуват покривите – на прощаване.

А покривите – гърбове на сенки

прегръщат тъжния септември

пулсират керемидите червени

като прокиснало, не пито вино,

като писмо, неписано за мене ,

като внезапен колапс на звезда,

като мечта изгубена по пътя,

като отровена във извора вода . . .

Притихнаха червените керемиди,

дъждът от миглите им сътвори

/ неволно, с хладна есенна ръка /

най - тъжните карминени сълзи.

До тук съм, вгледай се отблизо . .

дано умееш знаци да четеш

от плачещите облаци поискай ,

дъга , с която да растеш …

сряда, 16 септември 2009 г.

За него , отново . . .



Дъждът рисува с лапите на котка

изящно, меко, сякаш на игра

хартиена е малката ми лодка

и може да потъне от сълза.

Бледнеят силуети на врабчета,

като играчки в клоните трептят

люлеят жици мокрите дървета,

а вятърът подухва на инат.

Пък слънцето е сребърна монета

в огромното небесно портмоне,

мързи го някак да се поразшета

и търси облак, за да се подпре.

Дъждът рисува с букви непознати,

горчат ми тези есенни сълзи

изтрий писмото, няма да приема

земята все около теб да се върти...

сряда, 2 септември 2009 г.




Небето, като дървено корито,

пробито с пръстче на звезда

цедеше цяла нощ на воля

прохладна, сребърна вода.


Напомняше, на звуци от пиано,

заплакало в разгара на нощта ,

с ухание на чисто, на изпрано,

като легло на девствена жена.


И кой ли спи в такива нощи ,

със аромат на есенна мъгла ?

отлитат птици прегладнели ,

към тънката спирала на деня.


Но ме разсънва мирис на кафе

и сладък дъх от зрелите смокини,

един врабец от облаци краде

със мокра човка капчиците сини. .

вторник, 1 септември 2009 г.

Минорно . .




Дъждът подскача - топчици светулки


/ като нахалост изтървани думи /


дърветата нахлузиха качулки,


алеите потрепват помежду им .


Със вкус на мед, целуват пеперуди,


политнали в изящни пируети,


рисуват меко с миглите си чудни


като безкрили, летни самолети.


Със ситни стъпки лятото си тръгва,


посипано със кестенов прашец,


глухарче пухчета разплита


и хвръква като млад летец . .


Приличам на изгубено дете ,


което босо, спомени събира


и огънче от слънцето краде ,


че без любов сърцето му замира.


Като трапчинки в мократа трева,


дъждът запълни нечии следи ,


във клоните на старата бреза ,


една надежда есенно се приземи.