понеделник, 19 април 2010 г.

Моята дъждовна неделя . . .



Blonder haren, blauwe ogen / Руси коси , сини очи /


Ех, каква тишина . . .
сякаш детски сън тича на пръсти
през небе със заспали звезди . .
и самотно и тихо се мръщи
и на облак с крилете лети . .

Мразя тоя мирис на дъжд,
а камбанките – капки дъждовни
на луната нахално рисуват очи
като твоите – синьо лъжовни.

Тихо плачат комините в мрака
с дълги сенки препуска дъжда
само Снежанка може да чака
сто години целувка една . . .





Дъжд под тепетата . . .


Дъждът е моя розов параван,

а главната - маршрута на душата

не си броя ни стъпките, ни думите,

червеното в паважа е отплата

за погледа ми, толкова страхлив . .

По хлъзгавите струйки на деня,

един часовник с времето заспори

на бузата ми - отпечатък от луна,

избягала от звездните простори .

Латерна стара в подлеза изви

ранения си глас към небесата,

измокрен гълъб със крило изтри

най - шареното цвете от дъгата




It rains . . .

Вали над Лондон . .
чадърите са точки от коприна,
набодени по сивото небе
едно хвърчило, без криле премина
унило, като скъсано сърце.

Зеленото е толкова зелено . .
със цвят на спомен в борова гора
банално плахо слънцето изстреля
лунички в мократа трева.

На мене ми е сънено и тъжно . . .
кафето черно вече ми горчи
светулки във черешата заспиват
златисти капки в пролетни очи ...