С червените обувки

Колко бавно си тръгва нощта
книга, спомен, и хладна постеля
сънища, вятър, сърдита Луна
и звездите, с които споделям . .
Улична лампа намига с умора,
две врабчета треперят в дъжда,
тихо шушне тревата на двора,
спят под крушата мъртви листа.
Дреме перваза – птичи подслон,
някак странно изглежда в нощта,
даже врабците не щат да отпият
от престарялата лунна роса.
На брезата под голото теме
гълъб сребърен клюма с криле,
мъчи се с мен да задреме,
но си мисли за синьо небе..
Идва утрото – плаха надежда,
до леглото-обувки червени
тия треперещи мои ръце,
кой ли във длан ще ги вземе ?