събота, 22 август 2009 г.

Когато ми е трудно, се шегувам . . .





Омръзна ми от твоето упорство
ненакърнимо, здраво,монолит
врабче съм, вятър ме люлее
дали ще ме убиеш със ритник ?

Дори чорапите по жълтия паркет
се плезят грозно с мръсните езици
прозореца ми – стоманен щит,
убежище за остарели птици.

Ръцете ми – въжета за простиране
на думи – груби, ярки , здрави
раняваш с тях, кога ще спреш ?
кръвта ми обиколките забави . .

И някак си,напук на правилата,
парчетата от душата си събирам,
по своя воля, даже на Луната,
чорапите ти стари ще простирам . . .

Напълно непознат


Сега не бих ти казала и дума.

ни буквичка, ни поглед, нито плач . .

то, моето, е мъничко умиране

готов ли си да се превърнеш във палач ?

Нахлупила съм шапка невидимка

бях доверчива, глупава, добра

сама затягах здравата ти примка,

доволно кимайки с глава.

Познавах те, но май си непознат . .

каква заблуда в тоя поглед син,

от слънцето повява само хлад,

а думите отлитат като дим.

Кой може съдник да ти бъде ?

да те тревожи с мънички въпроси,

огледай се в очите сини,

които твоят поглед носят . . .




Във мрака, чийто цвят е резеда,
/ прекрасен фон за нечии сонети /,
изписва петолиния нощта
и тънки ноти като луди светят.
Два облака – небесните свирачи,
навличат фраковете си дъждовни
не се надявай, няма да заплача,
неоновите ноти са отровни. .
Това ли ти е лебедова песен ?
Акорд.Финал.Почивка и начало.
без птици, облаци, любов . .
небето ми от срам е побледняло .

петък, 14 август 2009 г.

Така се случва . . .


Пороен дъжд , шосето е река,

заплуваха колите - кални лодки

със фарове очи, а не с гребла,

спокойни, мокри стари кротки..

Страхлива мъничка дъга,

като въже опаса синевата,

оглежда се в кафявата вода

и моли да поплува във реката.

А слънцето – мишле в торба,

пробива лесно ъгъл на небе

тоизпива мигом всичката вода

и духва на дъгичката в лицето.

От ласката му тя пък взе

наду се - истинско небесно цвете,

размята шарените си нозе,

накапа гълъбите по крилете.

Така се случва. Летен дъжд.

бушува, влачи, после се предава,

прилича ми на неуверен мъж,

единствено дъгата обожавал . .



четвъртък, 13 август 2009 г.

Омагьосана.. с търпение

Едно момиче вече сто години
живееше със костенурките в гората,
шептеше приказки с вълшебни думи,
научи ги и как расте тревата . .
От сливи – мънички дивачки,
им нижеше гердани за украса,
пристъпяше със костенурски крачки
със тях да плува лете във реката.
Направи им и лодки от хартия,
да се люлеят в сребърните им води,
пъстървите от дланите и пият,
но тя живее в горните земи . .
Старее мъдро даже планината,
пресъхват сини, бистри езера
случайно, ако костенурка мине
запитай се , дали не е жена ..?

сряда, 12 август 2009 г.

Reality






Апартамент на втория етаж,
цветя первазите обвиват.
кафе, цигара, залък хляб
тефтер, във който думите заспиват.
С очите си - череши попрезрели,
съзирам ясно тичаща река,
една бреза, напълно гологлава
си мие белите крака . ..
Пък мислите ми – шарени бонбони,
шумящи,като целофанен плик,
та тия думи, вятъра ги гони
и ги пронизва като птичи вик.
Цветя и птици, мисли и брези
любов сънуват малки детелини,
кафето ми отново ще горчи,
сънувам захар в облаците сини.

Ненужна




Бях златна праскова на връх висок,
докосвах важно птиците в небето
сега съм просто само плод
нахапан здраво – до сърцето.
Дали във миг надолу ще политна,
изящно, меко в жълтата трева
и мравките безщумно ще се радват –
я виж, небето пратило храна . . .
Но има време, свежия вечерник,
люлее ме с насмешка във дъжда,
но аз не падам, очевидно,
ще се превърна в мъничка Луна.
И пак ще грея някъде отгоре
и ще ухая само на звездите
презряла праскова- не ме боли,
надникнах на страха в очите . .





вторник, 11 август 2009 г.

С червените обувки




Колко бавно си тръгва нощта
книга, спомен, и хладна постеля
сънища, вятър, сърдита Луна
и звездите, с които споделям . .
Улична лампа намига с умора,
две врабчета треперят в дъжда,
тихо шушне тревата на двора,
спят под крушата мъртви листа.
Дреме перваза – птичи подслон,
някак странно изглежда в нощта,
даже врабците не щат да отпият
от престарялата лунна роса.
На брезата под голото теме
гълъб сребърен клюма с криле,
мъчи се с мен да задреме,
но си мисли за синьо небе..
Идва утрото – плаха надежда,
до леглото-обувки червени
тия треперещи мои ръце,
кой ли във длан ще ги вземе ?

неделя, 9 август 2009 г.

Така заспива планината

Пристига мрака с едрите си крачки
и почва да целува долината
полека я превзема, чупи съчки
и лека нощ прошепва на гората.
А после уморено се изкачва,
покрива ручеите хладни
към върховете гледа, а сърните,
във тъмното заспиват гладни.
Върхът светлее в лятната позлата
и готви се полека да си ляга
не се бои от тъмнината,
щастливо се усмихва и протяга
високите си сенки към звездите.
Небето пък, престорено се мръщи,
звездите млади тихичко нахока,
заспиват каменните къщи
очи прозорци мигат във потока. .
Така Родопа днес заспива
без нощна шапка, стига и Луна,
далеч на изток, готви се зората
да се завърне рано сутринта.

събота, 8 август 2009 г.

Събота вечер


Като комин в небето ми горчиво.


се пъчи тоя кестен позаспал


зелените си рожбички грижливо


със остри зъби наковал.


Едно щурче цигулката извади


какво едно, - оркестър цял


засвири в нощната прохлада


- звездите са поканени на бал .


Поклати клони кестена уплашен,


че някой му разкъса тишината


от котки зов – любовен, страшен


задърпа шлейфа на Луната.


Търкулва се неделята отгоре,


замина този стогодишен ден,


заключвам с мигли лунните простори


дали си спомняш мъничко за мен ?



петък, 7 август 2009 г.

Като на инат . . .




Като актриса в някой сериал,
до вчера лоша, - днес добра,
прекрасно знам какво ми струва,
да ме събужда пълната Луна.

Тогава всички маски са свалени
гримът изтрит, нали е през нощта
изгризах ноктите, издирвам думи
и наругавам старата Луна.

Така си ближа раните навярно
добре, че хладен дъжд ръми,
по навик, нощем се преструвам,
че някой с мен дъжда ще сподели.

Угасна сляпо уличната лампа,
Луната се засилва - преди скок,
небето ще използва – като рампа
и ще се втурне в звездния поток.

Това небе е толкоз голобрадо... ,
като принцеска рокля без брокат,
ще лягам, никого не чакам,
то, моето .... е чист инат. . .

Ала прескача пулса – вече сто
от думи, мисли, дъжд, звезди
актрисо, лягай в тясното легло
и повече не споменавай за Луни . .










понеделник, 3 август 2009 г.

Случка в неделя

Отсякоха черешата и в двора-рана
обидени са птиците – мълчат
къде са клоните, които
им дават към небето път ?
И все едно, ръката ми я няма,
а слънцето, къде ще си почива?
душата, като птиците мълчи
и наранена, тихо се присвива.
В тревата пък, черешови листа
умират бавно в слънчева постеля
последни капки сребърна роса,
листата и отпиха във неделя ..