Сега не бих ти казала и дума.
ни буквичка, ни поглед, нито плач . .
то, моето, е мъничко умиране
готов ли си да се превърнеш във палач ?
Нахлупила съм шапка невидимка
бях доверчива, глупава, добра
сама затягах здравата ти примка,
доволно кимайки с глава.
Познавах те, но май си непознат . .
каква заблуда в тоя поглед син,
от слънцето повява само хлад,
а думите отлитат като дим.
Кой може съдник да ти бъде ?
да те тревожи с мънички въпроси,
огледай се в очите сини,
които твоят поглед носят . . .
Няма коментари:
Публикуване на коментар