събота, 22 август 2009 г.

Напълно непознат


Сега не бих ти казала и дума.

ни буквичка, ни поглед, нито плач . .

то, моето, е мъничко умиране

готов ли си да се превърнеш във палач ?

Нахлупила съм шапка невидимка

бях доверчива, глупава, добра

сама затягах здравата ти примка,

доволно кимайки с глава.

Познавах те, но май си непознат . .

каква заблуда в тоя поглед син,

от слънцето повява само хлад,

а думите отлитат като дим.

Кой може съдник да ти бъде ?

да те тревожи с мънички въпроси,

огледай се в очите сини,

които твоят поглед носят . . .



Няма коментари: