неделя, 26 април 2009 г.

Неделно . . .

Днес облаците бяха от коприна,
каквато е душата ми в неделя,
а вечерта , като дете свенливо
опитва се със теб да ме разделя.

Светлееха наивните ми мисли,
с криле от вятър гонеха звездите,
така навярно само във неделя
луната ми блести в очите.

Какво ли всъщност става на небето,
кой пише тихо приказките мокри ?
дъждът ли, който се излива
прощално във лилави локви ?

Под тънката памучна блузка,
надписана с небесните печати
ще видиш ли с сърцето мили,
копринената ми душа как плаче ?

четвъртък, 23 април 2009 г.

За бебето, салатените прибори, шампоана и грешките….

Наскоро , поредица от случки ми напомниха за странното ми хоби. Събиране на мигове . И колкото по – смешни, странни или нелепи, толкова по – ценни за мене. В някои от ситуациите съм просто персонаж , в други – режисьор, а в трети - просто наблюдател. Регистрирам в паметта си , после драсвам няколко думи на хвърчащо листче ,за да ми напомнят за случката - автентични изрази, нещо особено характерно и така. Захвърлям написаното, докато нещо силно не ми напомни за него , не го събуди или съживи. Тая ми страст датира отдавна. Една позната, най – странната птица, която съм срещала по нашите географски ширини, човек авантюрист и с необятно въображение често разказваше подобни истории. Бегло си спомням една от тях. Тя , асеновградчанка , будна и любопитна отива в София по служба. Върви по улицата и попива с поглед . Хора, магазини , градинки. Изведнъж, насреща и мъж – симпатичен, представителен и познат. Ха, казала си тя – колко е малък света ! Ето, още не съм дошла и хоп – градски ! Само дето името му и бягало някак си, но това не било от значение. Загледала го със светнало лице, усмихнала се широко и го спряла. Поздравила го от сърце , а вниманието, с което я гледал мъжът, показвало, че я познава. Как си, що си, аз отивам на едно дело в министерството, развълнувано занареждала тя, а ти ? Ами аз , смутено гледал в краката си мъжа, аз до телевизията, за едно предаване….Какво ли предаване, зачудила се моята позната , но кимнала сърдечно и му пожелала успех . Махнала дружески с ръка и забързала с леки стъпки, въодушевена от приятната среща. На ъгъла, все още развълнувана, спряла, обърнала се да помаха с ръка и видяла мъжа. Стоял и с възможно най – смутено изражение гледал в нейната посока . И в този момент адвокатската и памет проработила . Не бил никакъв съгражданин, а Дончо Папазов , мореплавателя. Смущението и траяло само секунда. Излагането не влизало в плановете и. Направила няколко крачки назад, заразмахвала ръце и викнала.. – Ей, Дончо, и много здраве на Джуто…….Така се радвам, че се срещнахме.. !Светла и памет на Джуто / Юлия Гурковска /, по които и морета да плава от 2001 година . . . . . .
Та, случват се такива работи, върви после обяснявай ,че някои неща стават случайно. Още се смея на една скорошна случка. Едно бебенце много си играело с телефони. Обичало да натиска копченца с малките си пръстчета . Когато успеело на изкара снимка на екрана се радвало със сладка усмивка и кръщавало всички с името „ кака „. В началото на април усилията му в областта на комуникациите дали невероятен резултат. Първо, успяло да набере Китай , и само чудо спасило авторката от тотално разорение. При втората заигравка блогърката действала по – мудно и когато изтръгнала със сила телефона от малките ръчички, бебчето вече радостно бъбрило с някого – тати, кака, тути …….Било успяло да набере една от най – чаровните водещи на ПОТВ . Датата – 4 април, часът – 8.32 p.m.
Благодаря на А. за търпението, с което ме изслуша, за това ,че прие извинението ми и повярва , че няма шега - едно бебе я безпокои по никое време…..
За салатените прибори и шампоана ще разкажа друг път…. ,евентуално

сряда, 22 април 2009 г.

Бургаско настроение

Оставят стъпките ми перлени следи,
като трапчинките на твоята усмивка
прозрачни, светли мидени сълзи
изтупа облачната ми завивка.
На чайките по сивите криле
златист прашец от тъжните ми мигли
дъждът, под шапката ми скрит,
опитва се лицето ми да близне.
Една цигулка с птиците запя,
морето се побърка от вълнение
чадърите издуваха платна,
изгубих думите си от смущение.
В дъждовните следобеди на май,
ако в небето птици се целуват,
ела да видиш в стъпките ми по брега
очите ми за твоите тъгуват . . .

вторник, 21 април 2009 г.

Като котка

Когато си тръгвам от теб
и стаята глухо пустее,
да знаеш, макар и във гръб
очите ми как зеленеят . . .
Когато изгарям след теб
ненужните спомени стари
да помниш, изхвърлих ключа,
в джоба ми - само цигари. . .
Когато светулки в нощта
чертаят със злато мрака,
погледни зад близкия ъгъл, -
виждаш ли някой да чака ?
Превръщам се в улична котка
рижава, със зелени очи
с остри нокти ще драскам,
неверен мъж ако доближи...

четвъртък, 2 април 2009 г.

Невинна

Ослушвам се, небето ли шепти,
та думите му покрай мен минават ?
като последните дъждовни дни
в душата ми следи от кал остават.
Не знаех, че съм толкова ранима,
и не обичам да съм разпната на кръст
на теб ти стигат само три минути,
да ме превърнеш от небе на пръст.
Прострелвана със погледи - стомана
и обвинявана във всички грехове,
дали все пак си заслужава да остана
под твоето тъжно, облачно небе ?
Защото, жалко за смеха ми ...
усмивка в клетка - някак не върви
сега сама ще се превържа,
от необичане душата ми кърви ...