Едно момиче вече сто години
живееше със костенурките в гората,
шептеше приказки с вълшебни думи,
научи ги и как расте тревата . .
От сливи – мънички дивачки,
им нижеше гердани за украса,
пристъпяше със костенурски крачки
със тях да плува лете във реката.
Направи им и лодки от хартия,
да се люлеят в сребърните им води,
пъстървите от дланите и пият,
но тя живее в горните земи . .
Старее мъдро даже планината,
пресъхват сини, бистри езера
случайно, ако костенурка мине
запитай се , дали не е жена ..?
1 коментар:
Прекрасно е!
Публикуване на коментар