Момиче и вятър

На вятърът студената мелодия,

звънливо ме докосва през стъклото

рисува с пръсти причудливи ноти

и нежно ми ги шепне на ухото.

А после, някак си му дойде сила

от Слънцето, от мен не знам от кой

разпусна пролетно косите,

превърна се в приятел мой.

Прибра небесните си флейти

и къщичката на врабците залепи

тетрадката си нотна ми подаде,

листа зелени на дървото подари.

Но, как да имаш вятър за приятел ?

то, все едно на облаци летя

аз пролетна иглика му рисувах,

на вятъра си подарих мечта . . .