сряда, 25 март 2009 г.

Синеокия

Нарисува ми цвете
ей така, върху бяла стена
малко е, ала вълшебно грее
като лампа от стара Луна.

Нека от цветето тръгне пътека
мека и тясна, за боси нозе
постели я с килим от иглички
жива съм, щом ми боде ……

Ако можеш, рисувай и вятър
а, и трябва сега да помълчим
да може пролетната магия
да ме целуне с поглед син ….

2 коментара:

Ружена каза...

Синеок мой художнико нежен,
във сърцето ми с поглед рисуваш-
щрих след щрих-светлоока надежда
и, щастлива,във синьото се изгубвам.

Поздрав! :)

Chinaware каза...

О, прекрасно... благодаря ти от сърце !Толкова нежен е всеки твой щрих в картините, които рисуваш....