сряда, 11 март 2009 г.

Момиче и вятър

На вятърът студената мелодия,
звънливо ме докосва през стъклото
рисува с пръсти причудливи ноти
и нежно ми ги шепне на ухото.
А после, някак си му дойде сила
от Слънцето, от мен не знам от кой
разпусна пролетно косите,
превърна се в приятел мой.
Прибра небесните си флейти
и къщичката на врабците залепи
тетрадката си нотна ми подаде,
листа зелени на дървото подари.
Но, как да имаш вятър за приятел ?
то, все едно на облаци летя
аз пролетна иглика му рисувах,
на вятъра си подарих мечта . . .

1 коментар:

Laska каза...

Много песенно...