петък, 27 март 2009 г.

Имагинерно

Изстина чашата с кафе
/ като ръцете ми - самотни птици /
разплакано, небето не чете,
а срича плахо в моите зеници.

Пропуснах - някак късогледо
/ защото ми е мокро от дъжда /
да го попитам, лудо ли изглежда
че не харесвам вече пролетта ?

Изчезнаха ми мислите, а феите
/ докато си лекуваха крилете /,
се караха задружно със дъжда
и пречеха на слънцето да свети.

Не искам да съм фея наранена
дори в дъждовен , мрачен ден,
ще споделя кафето си със някой
ако открие пролетта във мен .

2 коментара:

Ружена каза...

"ще споделя кафето си със някой
ако открие пролетта във мен ."
Харесва ми! Да споделяш началото на деня си с някой, който умее да вижда в теб - чудесно е...и толкова неосъществимо понякога.
Желая ти сбъдване!
Р

SkyBlueIrina каза...

Вие сте чудо- реверанс. Ех, как да не Ви поконя при нас в Кралството? Пишете ми или елате попътеката от блога на Тя или от моя.. Още веднъж поколн пред поезията и приказното във Вас!!!