вторник, 24 март 2009 г.

Aspettare

Аз ли задавам смешни въпроси
и по дъгата пъстра пиша писма ?
моите думички слънце ги носи,
вече нямам нищо общо с дъжда.

С водните капки от днес не говоря
и под капчука отдавна не спя
това блестящото, на гърдите ми
не e брошка от зимни листа …

Просто е броня. Измислих я днес
после на точки я нарисувах
калинка пролетна съм , само дето
към себе си дълго пътувах.

Мисъл ли съм, или съм пеперуда ?
май съм се превърнала на двете ,
щом чета в очите ти почуда
и ми растат отново крилете….

3 коментара:

Caribiana (Тя) каза...

На мен пък си ми Принцесата на калинките и мисля, че ти отива ужасно много :)

liviq каза...

Аплодисменти!!!

Chinaware каза...

Благодаря ви ... от думите ви, точиците ми засияха в златно )