вторник, 24 февруари 2009 г.

Недей . .

Невинна съм. Очаквам да го знаеш.
Дори небето с мене днес да не тъгува,
заслушай се във скритите му думи -
не може кораб планината да преплува.
Понеже, странно някак ще изглежда
/ тъй, както странни са ми днес мечтите /
червените платна на кръв приличат
и нещо остро влиза ми в очите ....
Защото сълзи . . . много е банално,
солени пръски слепват снеговете,
а твоите песни - звуци безразлични,
не могат да достигнат върховете.
Така че, зимата не разрешава
да ме разплакваш в снежен ден,
и не намразвай слънцето, че свети
защото не обичаш мен . . . . .

2 коментара:

Caribiana (Тя) каза...

обичам я тази поезия...Ама така я обичам, че думи не ми стигат!

Chinaware каза...

... Дори и слънцето, днес свети ми накриво ...

Ама, след твоите думи, май ще му позволя да изгрее . . .:)
Признателна съм ти. Изобщо, че намираш време да поглеждаш насам.