понеделник, 16 март 2009 г.

Ти си ми художника

По светлите пътеки на Луната
от днес не никне лунната трева
изсъхна, пожълтя горката,
негалена от звездните крака.
Звездите мързеливо се клатушкат
висят, проблясквайки като пендари
задрямали,изчакват сутринта,
да ги почистят лунните златари.
Към пролетното мартенско небе,
ако протегнеш със любов ръка,
дали ще можеш да ми набереш
букетче непоникнала трева ?

Няма коментари: