вторник, 17 март 2009 г.

Думи с аромат на кафе...

Очите ти са тъмно кадифе
със няколко прозрачни капки
приличат ми на мляко със кафе,
поднесено с уханни сладки.
Единствено, когато си добър
и сладко дъжд прозорците целува
по миглите ти тайните чета
и няма нужда хич да се преструвам.
Тогава вярвам даже на лъжи,
прошепнати от свитите ти устни
дъждът ще продължава да вали,
до утрото, в което те напусна . . .

Няма коментари: