Сърцебиене по никое време

В такава мързелива, златна сряда

очите ми приличат на морета -

зелено синкави, прозрачни, млади,

като искри в опашка на комета .

От мене тръгват влакове за всякъде,

звезди долитат края на небето,

а то горкото, гърбаво от чакане,

брои си ударите на сърцето.

Да може болката да си спести,

докосна ли го с пръсти зажаднели,

кой плаче с мраморни сълзи

зазидан във самотните недели ?