сряда, 16 септември 2009 г.

За него , отново . . .



Дъждът рисува с лапите на котка

изящно, меко, сякаш на игра

хартиена е малката ми лодка

и може да потъне от сълза.

Бледнеят силуети на врабчета,

като играчки в клоните трептят

люлеят жици мокрите дървета,

а вятърът подухва на инат.

Пък слънцето е сребърна монета

в огромното небесно портмоне,

мързи го някак да се поразшета

и търси облак, за да се подпре.

Дъждът рисува с букви непознати,

горчат ми тези есенни сълзи

изтрий писмото, няма да приема

земята все около теб да се върти...

1 коментар:

PetyaL. каза...

поредното чудесно стихоТворение :)