петък, 18 септември 2009 г.

Послание до мъжете, които не искат да пораснат




Лилавите мустачки на нощта,

пердета ми рисуват на смрачаване

самотни птици, като есенни листа,

целуват покривите – на прощаване.

А покривите – гърбове на сенки

прегръщат тъжния септември

пулсират керемидите червени

като прокиснало, не пито вино,

като писмо, неписано за мене ,

като внезапен колапс на звезда,

като мечта изгубена по пътя,

като отровена във извора вода . . .

Притихнаха червените керемиди,

дъждът от миглите им сътвори

/ неволно, с хладна есенна ръка /

най - тъжните карминени сълзи.

До тук съм, вгледай се отблизо . .

дано умееш знаци да четеш

от плачещите облаци поискай ,

дъга , с която да растеш …

1 коментар:

PetyaL. каза...

Хареса ми!За съжаление съм останала с впечатление,че те знаци не умеят четат.Дори да се сблъскат със знаците пак не ги разбират.