петък, 8 май 2009 г.

Тъгата, Луната и аз .....

И аз така - затваря ме тъгата
уютно в мокрите си длани
добре и е, щастлива е със мен
и мястото си упорито брани.
През пръстите ми тихо се процежда,
като мелодия от счупено пиано
Луната някак криво ме поглежда,
в очите ми се мъчи да остане.
Кому съм нужна крехка и тревожна,
като неписан стих в дъждовен ден?
изтрий Луната с дъх вълшебен,
тъгата и да не прелива в мен...

4 коментара:

Радосвета Аврамова (caribiana) каза...

Днес Луната няма да е тъжна.
Днес Луната ще е любопитна.
И окото и ще една окръжност,
дето през ключалката наднича.

Отвори и. Нека те погледа.
Нека поседи минутка с тебе.
После ще ти подари небето,
с всичките му пролетни съзвездия :)

***
Но точно тази, необяснима лунна тъга много си я обичам :) Даже май повече от необяснимото щастие.
Прегръдки, пак*

Chinaware каза...

На тебе ти трябва само една единствена дума, за да я превърнеш във вълшебство. И който отпие от него, остава завинаги запленен от нагията на твоите слънчеви приказки.

izibell каза...

Чудесно е!Поздрави!

Moonshine каза...

Красиво... Като песен...
Прекрасна си...
:)))