сряда, 27 май 2009 г.

Не си, не съм ...

Различен си. За мен си непознат
и пламъкът зелен не ме изгаря.
Това , което във очите ми трепти,
навярно е от твоята цигара . . .
Не ме разплакват тъжните ти думи,
говориш ми на непознат език
като сапунени мехури - фрази ,
в небето ми не оцеляват и за миг.
Недей наднича в мене упорито,
кого ще търсиш в този храм ?
Калинки от косите ми политат
и кацат по ръцете ти без свян.
Сънувам гълъб в пролетния мрак,
а той сребро ми вплита във косите,
шегуваш ли се,. . двадесет години ?
и ти не си момчето от мечтите….

3 коментара:

Caribiana (Тя) каза...

Принцесо, натъжихте ме...
Но двадесет години...хм...има хора, на които и две седмици им стигат да се метаморфозират така, че да престанат да бъдат Той...за съжаление.

Ружена каза...

И аз не съм предишното момиче,
усмивките си разпилях със птиците,
от взиране очите ми се умориха...
Не те намирам, друг си и-различен.

Дали някои Тя и Той са успели да останат същите след двадесет години?

Chinaware каза...

Ей, момичета. Аз съм си същата :)
Руженка, прекрасен стих... точно на място . Благодаря ви.