сряда, 13 май 2009 г.

Морско синьо

Сърцето ми е мида от седеф,
затуй внезапно онемявам,
когато в тихия ми морски свят
русалки песни ми запяват.

А текста им го пиша аз,-
събрала спомени от летни стъпки
перо от гларус в летен акварел,
от розов храст прозрачни пъпки..


Ръцете ми – на лебеди криле
жадуват да напишат на небето,
че омагьосан ще е всеки мъж,
крило от лебед приютил в сърцето.


От бебе рак черупка избледняла
с надежда крия в лявата ръка,
събуждам се, не съм разбрала
русалка съм, родена на брега…

4 коментара:

Радосвета Аврамова (caribiana) каза...

Дааа :)
аз съм чувала песните на русалките, и знам, че ти им пишеш думичките:))
Познах те!

Chinaware каза...

Позна ме, защото и ти понякога пишеш думите им... И резервните си златни опашки сме скрили на завет в душите си :)

Ivan Hristov каза...

Хей, страхотно стихче, не съм и подозирал, че ще мога някога да прочета нещо от русалка!
Моите поздравления!

Chinaware каза...

Благодаря. Русалките пишат, обожават лилавия цвят, тъгата, изумрудите, дъжда и зелените мъжки очи.И след като са изпели тъжните си песни, сядат на брега и решат гъстите медно червени коси. И пеят / песните си.
Поздрави !
Hasta pronto !