вторник, 12 май 2009 г.

Индигово небе

По бялата спирала на нощта,
Луната бута спящите звезди
като керван в пустиня са, и тихо
политат кротко в лунните бразди.
Като графити по индиговия свод
звездите пишат стихове с надежда,
че може нечии затворени очи
сега от светлината да проглеждат.
И аз прочетох тяхното писмо
прогледнала, притихнала, добра
със мене пак се случва чудо,
душата ми е лунна светлина . . .

2 коментара:

Unknown каза...

красиво...

izibell каза...

душата ми е лунна светлина...
Вярно е!
Поздравления! И прегръдки!