неделя, 17 май 2009 г.

Прозорец

Кайсия златна в мързелив следобед -
заспива слънцето, притворило очи
във люлката на клоните люлее
най–тъничките си оранжеви лъчи.

Незрелите череши са маслини –
очи зелени в рамка от сребро
щом някой по небето ми премине
със тях изписва кратичко писмо.

Чета в очите, в клоните, в дъжда
в ленивия следобед на неделя
как в клоните на старото дърво,
зелените череши с мен споделяш . .

2 коментара:

Анонимен каза...
Този коментар бе премахнат от автора.
Анонимен каза...

Прекрасно е това кайсиево слънце! И споделените череши - също! Прищяха ми се и на мен такива...
Поздрав!
* Прощавай за изтрития коментар-разсеях се и сгреших .