четвъртък, 19 февруари 2009 г.

Дъждовна песен

Капчукът тази вечер полудя
прие сълзите на оловното небе
прегърна ги, в ръкава си ги сложи
като бонбон в устата на дете.

Ритмично, като стар часовник
заплака с февруарски глас
събуди утрото с премяна на дъждовник
градът намокри в ранен час.

Във клоните на стария жасмин,
живеещ точно под капчука
самотен гълъб капките брои
и от любов сърцето му се пука.

По улиците, като лодки от дъги
подскачат шарени чадъри
дъждовна песен гълъба обви
кокиче бяло моите кахъри…

1 коментар:

Caribiana (Тя) каза...

и аз днес си пожелаха дъжд...ама няма :(
Но, благодаря на Вас, Принцесо, че ми доставихте удоволствие със песента на Вашия дъжд :)