понеделник, 2 февруари 2009 г.

Нощна приказка

Луната снощи беше курабийка,
нахапана от гладно псе
рояк светулки, плачейки за нея
я гониха в лилавото небе.
Нащърбена, Луната се усмихна
звездите от почуда онемяха
изтръпнаха, заклатиха глави
в лилавото на завет се поспряха.
Полюшва вятърът небето зимно
самотна нощ към изгрева върви
сънливо - тръпно утрото рисува
легло за уморените звезди.

2 коментара:

jina каза...

Наистина е нощна приказка...и то каква само! :)

Agaq каза...

Осезаемо, образно, с много чувство - ако мога с една думичка - въздействие!