понеделник, 5 октомври 2009 г.

Не искам нищо, стига ми дъжда


И при мене – есенен дъжд

тих, капризен и някак ронлив

по перваза пързалят се гълъби

тропат с човки по свода мъглив.


Цветята разпъват чадъри

сгушени, търсят си корени

небето отгоре глухо ръмжи,

а небесните порти - отворени.


Глуха песен пробива нощта

трепка сребърна обица в здрача

от небето лилаво политат звезди

кой излъга, че мога да плача ?


Аз май съм тенекиено петле,

ловящо тъжни зимни звуци

една сълза в окото ми расте

и тъжно скача в старите олуци.


А миглите ми – странно сухи,

бледнеят като сребърни спирали

не чакам нищо, тази нощ приех

искрици от небесни магистрали..


1 коментар:

hel каза...

не чакам нищо, тази нощ приех

искрици от небесни магистрали..

Понякога не чакаме нищо, а приемаме небесни магистрали и животът ни се променя... Щастливи промени за теб! Ще ти отиват!