четвъртък, 15 октомври 2009 г.

Devo delle scuse - / нещо, като опит за извинение ../




Няма вълшебници, - в ден като този

виждам само твоите следи

бледожълти петна по земята

като стъпки от болни звезди.


И във мен е така, само белег,

и не мога да бъда поредна любов

самотата превръща ме в облак,

а дъжда ми е тих благослов.


Днес света ми побира се в шепа

в детска длан, в чаша с кафе ,

пеперуда от бели пердета

тая моя душа - кадифе.

Няма коментари: