понеделник, 15 юни 2009 г.

Не съм ти нужна . .


Недей да ми измисляш правила -


на петото, навярно ще избягам,


аз капка кръв съм в езерна вода


към бреговете ти ръце протягам. .


Сега ме чуй, когато вечерта


разтяга смешно бледите ти устни


дори и влюбена , прозрачната Луна


съгласна е звездите си да пусне .


Не ме поглеждай с толкова омраза


душата ми е облак от коприна,


цветята плачат в счупената ваза,


защото утре аз ще си замина . .


Няма коментари: