След градушка

Над морето, понеже валя,

и защото небето се сърди

вместо капки, изпрати роса,

/сякаш кашляше старо и мъдро/

едри бисери - лед от сълзи/

те приличат на звездни парчета/

и целуваше в транс тая вода,

всички светли, бургаски момчета.

В някой мой, най–предишен живот,

аз навярно в Бургас съм живяла-

малка черупка на морския бряг,

или песен на дюната бяла.

Тези спомени пишат във мен

най-страхотните пролетни песни

и целува морето момичето в мен,

и живота изглежда чудесен...