вторник, 27 януари 2009 г.

Бургаски плаж

Морето не обича пясъчните замъци
вълната зимна тихо ги прибра
брегът погали, после уморено
въздъхна тъжно и замря.
Навъси се небето, сви в юмрука
от стари гларуси проскубани пера
самотна лодка тъне в скука,
небето пише с шарена метла
Следи от стъпки, миди в огърлица
вълшебство скрито в каменния бряг
това си ти, самотна млада птицо
сълза, в окото на моряк . . .

2 коментара:

aire каза...

тъжно...и въпреки...красиво!!!

усмихни се дъждовна!:)

Chinaware каза...

Дъждът буди не само дъждовниците , а и слънчевите същества, които имат нужда от леко охлаждане :)
Благодаря , че забеляза.......
Крада идеята за прекрасното звучене на думата Дъждовна,как не ми е хрумвало ?