вторник, 20 януари 2009 г.

За поезията, вдъхновението и още нещо .

Много съм се променила. Е, чак много не, ама усещам една непривична мекота и деликатност в ежедневното си поведение. Един "мил " човек го определи като слабохарактерност, но аз си знам, че не е така. По търпелива съм , а ироничната си усмивка кътам само в ъгълчетата на устните си.
Та, за поезията иде реч . Преди време, четейки разни поетични опити се смеех с глас на нечии спонтанни и искрени строфи, които звучаха примерно така :

В лилава нощ
на буен кон
при мен дойде
в ръка със нож
не е закон ,
но те обичам още.....
Естествено, никога не си позволих с претенциозни коментари да убивам нечие вдъхновение, пък и не би прозвучало компетентно , защото аз съм лаик в тази област. Но категорично , с душата си преценявам от раз кое ме грабва, и кое е просто подреждане на думи, търсене на някаква ритмика и разни сърцераздиратели и буреносни ефекти. С времето, четейки все повече поезия открих , че да си искрен, влюбен или поразен от някое чудо е достатъчно. Достатъчно , за да напишеш ред или два, или просто да излееш емоцията си, за да я споделиш. Та, дори и в най - нескопосаните стихове откривах малка магийка , чаровна и завладяваща изповедност , която прави четеца съпричастен към едно или друго...И се превърнах в ловец на бисери. И се изумих , когато всеки ден откривам , колко безумно талантливи , прекрасно талантливи млади хора / а и не само / обичат поезията. И и посвещават част от себе си , от търсенията си, от среднощните си тревоги и копнежи, от желанията си. Та и днес така - повод за тези леко нелитературни редове са един блестящ стих на млада поетеса , която не съм сигурна, дали усеща колко е талантлива. Колко е жива поезията и колко вълшебни са думите и.
И продължавам да търся и да чета ...
Изгубих погледа си - някъде по пътя
удавен в безразличните очи
несигурна, като слепец без диря
зад мен отдавна никой не върви ....
Хубавите неща връщат зрението ни и будят сетивата...

1 коментар:

Caribiana (Тя) каза...

Ох, много се радвам, че пак пишеш тук! Мислех, че си го зарязала това място :) И по темата - аз също съм заклет стихоколик! И бисероловец :)
И искам да се похваля с днешния си бисер, който даже не си направих труда да уловя, а ми го изпратиха.
"Дъждът вали, напомня огледало
и всяка капка лед е,
и пламъче на свещ"
само това е, обаче толкова, ама толкова ми хареса, че си го повтарям като мантра цял ден!
А това момче упорито отказва да си публикува стиховете :(
Но уважавам решението му. Дано не се разсърди, ако попадне на тоя ми коментар :)))
Прегръдки за тебе, и се появявай по-честичко! :)