понеделник, 18 януари 2010 г.

От какво се топят снежинките







Душата ми е като лятна рокля,

провесена на нечий стар балкон

търкаля вятърът снежинки мокри,

но може ли душа да е заслон . . ?


На снежния ми бряг не кацат птици

и не рисуват слънчеви лъчи .

Душата ми безкрила се съблича,

и в голотата си обидено мълчи.


Голямо теменужено сърце – отляво

сто удара в минута – оцеля ,

умират във косите ми снежинки,

небесносиня, облачна вода . . .


Няма да гледам в очите на зимата,

и да шушна със мокри врабчета,

твоя бях , твоя съм цялата

макар и на сто малки парчета . .


4 коментара:

Ruta77 каза...

Поздравления!:)

пепеляшка каза...

Много нежно и красиво си го написала..
Поздрави
Пепеляшка

Chinaware каза...

Благодаря ви. Снега навън е в унисон с мислите ми и настроението . . .

Zvetanka Shahanska каза...

Красиво, изящно, прекрасно!:)Поздрави!