четвъртък, 7 октомври 2010 г.

Magic Train




Аз съм тих , есенен влак,

който мрази да спира на гари ,

кашлям с глас ръждавеещо благ

от изпушени гадни цигари . .

Влача някакви дребни неща . . .

три вагона мечти – изтънели,

две купета с бездомни сълзи ,

в коридорите спят уморени

крехки, малки , безцветни мечти . .

Аз съм влак, чийто жълти очи

/ от горещото слънце наесен /

пише с прави, дълбоки следи

/ като с пръсти във хляба омесен / . .

2 коментара:

hinkoff каза...

много приятно стихче и снимката хубава. браво:))

Nanita каза...

Хубаво е да имаш мечти,
дори и "изтънели,две купета с бездомни сълзи ".Поздрави!