
Аз съм тих , есенен влак,
който мрази да спира на гари ,
кашлям с глас ръждавеещо благ
от изпушени гадни цигари . .
Влача някакви дребни неща . . .
три вагона мечти – изтънели,
две купета с бездомни сълзи ,
в коридорите спят уморени
крехки, малки , безцветни мечти . .
Аз съм влак, чийто жълти очи
/ от горещото слънце наесен /
пише с прави, дълбоки следи
/ като с пръсти във хляба омесен / . .